
Стихове,
Издателство АРИАДНА,
април 2017 г.
През живота си притичах запъхтяна,
много радости и мъки преживях.
Бях обичана и мразена, ругана,
от удари и подлост прокървях,
но толкоз много рани спотаени
лекуваха приятелски ръце.
И двамата ми сина бяха с мене
с частицата от моето сърце.
С добро ме помнят може би мнозина
не всявах страх, не мачках, не крадях.
Животът ми безцелно не премина.
До края си ще съм, каквато бях!
Съдете ме! Признавам, че живях!…
„Есенна гора“, първа корица на книгата,
художник Чавдар Тепешанов

Графиките, илюстриращи частите на книгата,
художник Румен Статков
Магията любов

Деца, деца

Барутно време

Самота и болка

СЪДЪРЖАНИЕ:
МАГИЯТА ЛЮБОВ
- Посята от слънчеви майки в сърцата…
- За лека нощ до ъгъла ще спрем…
- Жена да съм до края – дори на сто години…
- Циганката
- Жената
- Луната златиста в потока наднича…
- Наоколо пушилка, пек и прах…
- Кажи, че ме обичаш, излъжи ме…
- „Аз те обичам“ – каза момчето…
- Нечуто стъпваш… Чака в тъмнината…
- Видение ли, сън ли… как те чакам…
- Вричане
- Всяка нощ да бъде като бисер…
- Недей да плачеш ти на мойто рамо…
- Чакаме влака на гара Септември…
- Танцувай с мен това танго, танцувай с мен!
- Ти помниш ли в оная пъстра есен…
- Когато си жестоко наранена…
- Не бива да проклинам. Не! Не бива…
- Когато си със мене, мислиш си за нея…
- Катерина
- Има обич радост, има обич – мъка…
- Носи я в шепи, обич закъсняла!
- Ще ти омръзне бързо. Ще ти омръзне, зная…
- Отново сбърка мойто име…
- Не си отивай! Не, не си отивай!
- Със всеки ден отиваш си от мене…
- Магията любов
ДЕЦА, ДЕЦА
- Да бъдем с тебе благодарни…
- Деца, деца, дечица ненагледни…
- Минути мои разпилени…
- Шаро обича със мен да играе…
- Зимна приказка
- Новогодишна нощ
- Ваканционен рок
- Дяволче в Рая
- Аз свойто детство извървях…
- Войнишка майка
- Плещите ти детски не пълнят шинела…
- Роден съм за радост, за песен…
- Слушам, синко, твоята китара…
- Дядо и внучка
- С децата отдавна говорим различни езици…
БАРУТНО ВРЕМЕ
- Безоблачни дни, сълзи и възторзи…
- Денят бе сив, оловен зимен ден…
- Пратка от Ирак
- Само майка може да стои така…
- Прозорци с решетки, железни врати…
- Защо ви е Ботев, продажници мръсни…
- Внезапно до мене убиха човек…
- Втори юни
- Молиш ме, синко, но не ми е до стихове…
- Ренегат
- Мръсник си, братко! Даже ти завиждам…
- Пустеещи села
- „Бунт“
- Време
- Толкоз много мъка ми тежи…
- „Мъртвият не ни е враг“…
- Някой превръща страната в арена…
- Днес лесно се удря човекът, който прощава…
- Връстнико мой
- Спомняте ли си цветарката, която…
- В храма
САМОТА И БОЛКА
- Остават ли следи по пясъка…
- Самотни и кървящи са сърцата ни…
- Реквием за Донкихотовците
- Единствено смъртта ни прави живи…
- На дървената пейка отстрани…
- Не мога да повярвам, че те няма…
- Помен
- Червено вино в чашите се лее…
- Все бързам, тичам… За къде?
- За кой ли път посрещам сутринта…
- Щурци под прозореца
- Един подир друг си отиват приятели…
- Море, море…
- Нощем изгрели звездите далечни те мамят…
- Нежна есен
- Лиляна по-често ходи на гроба…
- Приятели
- Кога?… Кога?…
- Октомври премина, ноември дойде…
- Зимна тишина
- Безкрайна снежна белота…
- Прибирам се във старата си къща…
- Не мога да пея, но мога да плача…
- Живея във измислено безвремие…
- Толкова силно мирише на слама…
- Усетих костеливата ти длан…
- Щом дойде моят час и аз ще легна…
- Призраци безплътни…