* * *
В един октомврийски ден на 2002 г. на трамвайната спирка „Зад канала“ в София, до мен убиха непознат мъж…
Внезапно до мене убиха човек.
Чу се лек пукот и някой изстена –
мъжът ме погледна учуден и мек,
и бавно се просна до мене.
Че мъртъв е паднал дори не разбрах,
сгънат, лежеше с лице към земята…
Заблика кръвта му, а аз закрещях –
и мигом се пръсна тълпата.
Дойде полицаят, повдигна го с крак,
взря се в лицето и взе да се мръщи:
„Казах ви, госпожо, повтарям ви пак,
споко-о-ойно, вървете си в къщи“…
И тръгнах си аз, със потока се слях,
хората гледах в очите, в лицата…
С мъжа на паважа одеве умрях…
Отново се раждам в тълпата.
НАСАМЕ С ЖИВОТА (2017)