* * *
Минути мои разпилени,
безсънни мои часове,
оглеждате се запъхтени
в порасналите синове
които връщат се покрусени,
че мами ги играта вън,
а после шумни и намусени
потъват в детския си сън.
Оставам в тишината бликнала,
размесена със дрезгав мрак,
че майка съм и съм свикнала
да позавия гръб и крак,
и тайничко да ги погаля.
Израстват мойте синове,
а аз старея, но не жаля
за вас прекрасни часове.
НАСАМЕ С ЖИВОТА (2017)