Отново сбърка мойто име…

* * *

Отново сбърка мойто име –
повика ме със името на другата.
Така ли с теб до края ще вървиме –
безправна аз – с правата си съпругата?

Отново метна поглед към ръката,
със мене времето ти никога не спира.
Верен ѝ остана циферблата,
при нея всяка вечер те прибира…


Стихотворението е от книгата
НАСАМЕ С ЖИВОТА (2017)